Идващият сезон ни напомня на себе си – първите кокичета вече показаха своите главички, птиците пеят все по-радостно, слънцето дарява русенци с първите си усмихнати лъчи…Разходките стават все по-желани, а стоенето пред екрана се превръща във все по-мъчителна задача. Пролетта си иска своето внимание от жителите на нашата „Малка Виена”.
Вероятно обичате да пиете своето кафе и за кратко да се полюбувате на архитектурата на града. Особено на тази на центъра. В непосредствена близост до него е едно училище, което е пълно с история – Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак“. Малцина обаче са запознати с нея.
На първо място, кой всъщност е Йосиф Вондрак? Защо той е значим за училището? Какво място има сред редицата на активните личности на Русе от миналото? Нека заедно се впуснем в това историческо приключение и научим повече за неговата дейност и отпечатъка, който е оставил в обществото.
Пъзел, представящ сградата в миналото: Училищен архив на ПГДВА „Йосиф Вондрак”
За личността на Йосиф Вондрак (1861– 1934)
Йосиф Вондрак е роден на 5 октомври 1861 година в градчето Бехине. Първоначално учи в родното си място, а след това – в град Линц. Има засилен интерес в областта на мебелното столарство и по тази причина решава да специализира в него.
Когато вече е придобил определени умения, той отива във Виена, където работи като помощник-майстор в известни за времето си столарски фабрики на хора като Адолф Шпицер, Август Уйнчестъм и Рихард Лудвиг. Междувременно продължава да посещава вечерни курсове по специалността си в австрийската столица.
През 1885 година напуска Виена и се връща в град Линц, където постъпва като управител на тамошната столарска фабрика на Фердинад Щайнпарцер. Остава на тази длъжност до 15 август 1889 година.
През месец юли 1889 година е поканен от тогавашното Министерство на народната просвета да се установи в България и да заеме длъжността на първостепенен управител-майстор на ръководството на столарския отдел при Държавна учебна занаятчийница в село Княжево. Тя се стреми да усъвършенства занаятите в България по столарство и железарство, като подготви добри и способни майстори за тях. Вондрак се задържа на този пост близо 6 години.
През 1892-1893 година Държавна учебна занаятчийница в село Княжево става Държавно техническо училище. Указ № 373/ 7 юли 1895 година разделя училището на четири отделни практически училища: железарско, грънчарско, тъкачно-бояджийско и столарско.
Официалната причина за преместването на столарския отдел от село Княжево в Русе е, че Министерството на търговията и земеделието е смятало, че условията за развитие и усъвършенстване на мебелното столарство са най-подходящи в града.
Връзката на Йосиф Вондрак с училището
Като лична заслуга на Йосиф Вондрак се счита построяването на сградата на днешната гимназия. Нужни са 12 години упорита, целенасочена и последователна работа от негова страна.
През този период той изпраща в Министерството на търговията и земеделието рапорти, в които настоява възможно най-скоро да започне строежът на новото помещение на училището на мястото, което е била обещала Русенската градска община. Това става още при преместването му от село Княжево.
В крайна сметка Министерството отпуска парични средства. Датата е 22 май 1906 година, когато е положен основният камък на мястото на бившата стара русенска болница. Сградата е открита в началото на учебната 1907/1908 година. По това време всъщност става преместването от старото в новото помещение.
Снимка на Йосиф Вондрак: Училищен архив на на ПГДВА „Йосиф Вондрак”
В него Йосиф Вондрак, вече като директор, тепърва започва своята дейност за развитието на столарското образование в България. Днес той е считан за един от основоположниците на професионалното образование в България.
През живота си получава множество награди. Сред тях са – златен медал за изложение на мебели от столарската фабрика на Фердинад Шнайпарцер в Линц през 1887 година, орден за гражданска заслуга V степен от Негово Царско Височество княз Фердинад през 1898 година и орден Св. Александър (кавалерийски кръст) от княз Фердинанд за сътрудничество при устрояване на занаятчийската изложба в Русе през 1899 година.
Още приживе получава и международно признание – златен медал от всенародната изложба в Милано (1904), златен медал от Лиеж (1905), Диплом „ХОНЕР" от Балканската изложба в Лондон, където е бил изпратен като член на комитета по уредба на българския отдел.
Йосиф Вондрак си поставя още една амбициозна цел – да възобнови и усъвършенства т. нар. старобългарски стил в мебелите и вътрешната архитектура на българските жилища. По тази причина дарява лични средства, които да послужат като основен капитал за учредяване на фонда на негово име. В старобългарския национален стил има проекти във вид на скици, детайли, рисунки, акварел, перспектива.
Интересен исторически факт е, че чак през 1991 година Йосиф Вондрак официално става патрон на училището.
Гимназията днес
Пъзел, представящ сградата днес: Училищен архив на ПГДВА „Йосиф Вондрак”
Днес училището е съхранило старинната си архитектура отвън. Отвътре разполага с работилници с обновено оборудване, арт студия за професионална подготовка и богата библиотека. Гимназията разполага с възможност за обучение в четири специалности – мебелно производство, полиграфия, пространствен дизайн и интериорен дизайн.