Из „Пинокио“, Фотограф: Георги Пасев
В последните години се забелязва една любопитна и хубава тенденция в живота на театрите извън София. Вероятно тя не е от скоро, но сякаш в конкретния момент е по-забележима и се усеща повече. В много от гореспоменатите театрални институти се назначават млади, професионални актьори, но това, което си струва да се отбележи е, вливането на цели групи в театралните трупи извън столицата. Най-често това са състуденти от един и същи клас в НАТФИЗ или някое друго от театралните висши училища. Момчета и момичета, обединени от една и съща идея - да развиват себе си в театъра и да развиват театъра чрез себе си, разпръсквайки творчески ентусиазъм, позитивна енергия и професионализъм. Безспорно появята на такъв тип групи в социалния и културен живот на по-малкия град прави впечатление.
Такъв е случаят и в Русе. От 2019 година насам в трупата на Държавен куклен театър - Русе са постъпили общо седем, току що завършили НАТФИЗ, куклени актьори, от класовете на доц. Майя Енчева и проф. Боньо Лунгов. На практика две групи от два класа - първо през 2019-та година - Мартин Пашов, Ивета Маринова, Светлина Станчева и Димитър Пишев, които участват в спекткакъла “Пинокио” по Карло Колоди на режисьора Тодор Вълов, който носи и първата национална театрална награда ИКАР в историята на русенския театър през 2020 година. “Пинокио” е отличен в категория “Най-добър куклен спектакъл”. През 2021 година към екипа на Държавен куклен театър - Русе се присъединява и втората група от току що завършили куклени актьори - Васил Маринов, Радинела Тотева и Христина Стоянова, които само преди дни дебютираха в най-новия спектакъл на кукления театър - “Кучето, което…” по Джани Родари, с режисьор - Деница Дончева. Така в трупата на кукления театър в момента има много различни цветове, което дава възможност за създаването на още по-различни и по-мащабни спектакли. Освен това - младежкият стремеж и пълното отдаване спомагат за развитието не само на конкретния театър, в който се намира групата, но и на града като цяло.
Из „Кучето, което..“, фотограф: Георги Пасев
В повечето случаи тези млади артисти са пълни с любопитство, което ги прави отворени за запознанства и колаборации с други творци, вече познати в културните среди в даденото населено място, в следствие на което се създават интересни съвместни проекти, които имат потенциал да оставят следа и да развълнуват обикновения човек, който макар и подвеждан в много различни посоки, що се отнася до културата, в края на краищата иска да бъде развълнуван, да излезе от залата с пълно сърце. Предполагам, че ако нямате отношение към театъра или културата бихте си задали въпроса - защо чета това? Или - и какво от това? Наблюденията ми показват, че когато се влива различна, свежа енергия, в за съжаление все по-опустяващите ни градове в т.нар. провинция, е възможно това да доведе до някаква макар и много минална предпоставка за обръщане на посоката на движение съответно от и към града.
Големият проблем на по-малките градове, какъвто и е Русе, стъпвайки на моя личен опит, е липсата на жизненоважна група хора - между 18 и 25 годишна възраст. Като всяка една обществена група и тази има нужда от своя собствена среда, в която да има динамика. Смятам, че изкуството може да спомогне за създаването на такъв тип среда, защото в съвременния свят, то (изкуството) вече има много различни форми и приложения, но мисията му, поне по мое мнение, в същината си, остава същата - да обединява и събира хората. Бих дал един много простичък пример - къде можеш да срещнеш любовта - на концерт? - ами да, напълно възможно е точно там да бъде човекът за теб. И не е ли романтично, не е ли по-красиво? Ами… за мен е. И за да не се отклонявам твърде много от темата, с която започнах в началото бих искал да поясня - понякога можеш да спасиш един живот, чрез друг живот. Тоест - ако един живот е на път да си отиде от един град и неговите жители бавно, но с бърза крачка заминават , оставяйки след себе си единствено тъжни и тъмни апартаменти, пълни със спомени за отминало, бленувано време - то тогава, може би трябва да се влее нов живот - отвън. Неслучайно споменах вливане няколко пъти, като че ли няма по-подходяща дума. И колкото и гръмко да прозвучи - за мен изкуството има силата да спасява. Виждал съм го. Вярвам, че именно то може да лекува проблемите и да превързва раните на обществото. Чрез своите послания и своите артисти-мисионери. Така че, обърнете внимание, ако във вашия град са се появили млади творци, дали местни или пък пришълци. Отиде и чуйте какво имат да споделят с вас. После може да поговорите с тях. Със сигурност ще имате какво да си кажете. Вие на тях и те на вас. А пък в Държавен куклен театър - Русе предстои премиера, този петък (15-ти април) 18:00 - “Том Сойер” по Марк Твен, режисьор - Валентин Владимиров - Валяка. Може да отидете, за да прецените сами дали това, за което говоря по-горе се случва в действителност.