Темата за виенските сладкарници на Русе в миналото е тема, която връща сладки спомени на поколения русенци. Като космополитен град с едно от най-развитите пристанища, Русе е дом на образовани и взискателни жители, с изтънчен вкус, обиколили света и донесли обратно по парченце от него. 

Така  прочутите западноевропейски десерти и кафе култура намират път към дунавския град и се превръщат в любимо изкушение на местното население. Сладкарниците са място, което привлича хората като сборен пункт за срещи и забавление. Някои от тях са еталон за интериор и обслужване и са заслужили да бъдат помнени и до днес. 

Сладкарница  „Тетевен“

Една от най-емблематичните сладкарници, която няколко поколения русенци помнят, е сладкарница “Тетевен”. Неин основател е Братан Йотов Ревенски – сладкар от Тетевенско, който се преселва в Русе около 1910 година. Първоначално сладкарницата се помещава в сградата на Доходното здание, за което свидетелства реклама във вестник от 1912 година. 

Снимка: www.Roustchouk.BG

През 1918 година Братан Ревенски разширява дейността си – закупува съседната ъглова сграда и основава гранд хотел „Тетевен“, а сладкарницата измества на партерния етаж на зданието. Сградата е строена по поръчка на индустриалеца Андре Тюрио в края на 19. век – богат индустриалец с френски произход. Сградата на гранд хотел и сладкарница „Тетевен“ са образец на европейското влияние както отвън, така и отвътре. Сладкарница „Тетевен“ следва примера на виенските сладкарници – стилно обзаведена, предлагаща първокласно обслужване и сладкиши собствено производство. 

Първа снимка: Гранд хотел и сладкарница „Тетевен“, 1933 г. снимка www.Roustchouk.BG

Втора снимка: Интериор на сладкарница „Тетевен“ в началото на 20те г., снимка
колекция Д. Хес

Братан Ревенски е един от основателите на Съюза на хотелиерите в България и учител на поколения български сладкари. Сладкарницата работи почти 80 години до началото на 90-те години на ХХ век.

Майсторите сладкари в Русе 1925 година, снимка ДА-Русе

I ред седнали (от ляво на дясно): 1) Кадир Уста – майстор-сладкар от сладкарница „Теменуга“, 2) Лютви Албанчето – собственик на сладкарница, наречена по късно „Златните рибки“, 3) Братан Ревенски – собственик на сладкарница „Тетевен“, 4) Янко Стефанов, 5) Моню Денев,

II ред: 1)..пропуснат…….2)Слави……, 3) Киро Пишев – сладкарница „Роза“, 4)
Денчо Ножаров- собственик на сладкарница "Швейцария; 5)……………, 6)………………..,

III ред: 1) Артюн Яхджиян- собственик на сладкарница „Теменуга“, 2)…………., 3)……………., 4)………………., 5) Тахир Нури(ев)- съдържател на  сладкарница
„Тетевен” през периода 1940-  47 год.

Сладкарница “Швейцария”

Друго любимо място на русенци е сладкарница „Швейцария“. Сградата се е намирала на ул. „Александровска“, в района на сегашното заведение „Пикадили“, но е съборена през 1970 година при строителството на Детмаг. 

Сладкарница, млекарница „Швейцария“, снимката е предоставена от
Александър Петков

Неин основател е Денчо Ножаров, родом от Габровското село Нова махала, който идва в Русе, за да търси препитание.  Тук той изучава сладкарския занаят и постепенно успява да отвори своя собствена сладкарница и млекарница, която нарича на страната на шоколада: „Швейцария“.

Сред русенци освен с разнообразните си десерти, сладкарницата на бай Денчо е запомнена и като култово място, на което всяка зима се извисявали уникални снежно-ледени фигури. Денчо Ножаров открива таланта си за извайване на фигури покрай сладкарството. Впоследствие разработва и своя технология за извайване на ледените фигури – с метална лопатка, сладкарски нож и понякога поялник.

Фигурите предизвиквали фурор сред млади и стари, които се редили пред сладкарницата да разглеждат многообразните скулптури на животни, писатели, велики български и световни личности, а после влизали да се стоплят в сладкарницата на по чаша топло мляко с какао и парче баклава или пандишпан.

Денчо Ножаров със своите ледени фигури пред сладкарница “Швейцария”,
снимката е предоставена от Александър Петков- един от наследниците

Творчеството на бай Денчо било прочуто и извън пределите на България. Снимки на неговите фигури били публикувани и в италиански вестник през 30-те, разказващ за талантливия сладкар от Русе.

Сладкарница „К. Гараш“

Няма как да говорим за сладкарство и да пропуснем сладкаря Коста Гараш, който е автор на едноименната торта „Гараш“. Да, тя е забъркана не другаде, а именно в Русе, където Коста Гараш се премества през 1885 година. Освен като главен сладкар, а по-късно и управител на един от най-изтънчените хотели “Ислях хане”, снимки свидетелстват за вероятното съществуване на собствена сладкарница и на ул. „Александровска“, на партера на сградата на Първото българско застрахователно дружество “България”. 

Първото българско застрахователно дружество „България“, на приземния етаж в дясно, сладкарница К. Гараш, снимка: www.Roustchouk.BG

Коста Гараш е учил сладкарство във Виена, а в Русе има възможност да покаже кулинарните си умения пред изискана клиентела. Хотелът „Ислях хане“ се е намирал непосредствено до резиденцията на княз Александър Батенберг и в салоните на хотела често са устройвани приеми и посрещани видни гости. Торта Гараш сама по себе си е шедьовър, тъй като олицетворява много модерни практики. 

Хотел “Ислях хане”, снимка колекция Н. Николов

Коста Гaраш и съпругата му се изместват в София около 1900 година, където трудът и величеството им също е високо оценено. Желанието им обаче е да бъдат погребани в Русе, където са останките им и до днес. 

Сладкарница „Златните рибки“ 

Сладкарница “Златните рибки” започва историята си като бозаджийницата на Лютфи Албанчето – мястото с най-хубавата боза в Русе. 

Снимка: ДА-Русе

В сладкарницата посетителите се радвали и на десерти собствено производство – кифли, козунаци и други сладки изкушения. В последствие сладкарницата се преименува на “Златните рибки” заради големия аквариум с рибки, който бил любим на всички деца. По спомен на русенци в сладкарницата продавали захар на големи сладкари и часовници, пълни с бонбонки, тук били и най-вкусните “Маршали” и торти “Добуш”. Това е единствената сладкарница, която съществува и днес, макар и в много различен вид. Въпреки това и понастоящем тя е любимо място за среща на русенци, където могат да поседнат на припек, да опитат торта собствено производство и да поръчат чаша кафе. 

Русе помни и сладкарниците „Надежда“, „Роза“, „Теменуга“, както и много други, които също са радвали местното население. За съжаление на този етап не успяхме да намерим достатъчно материал за тях, за да ги включим в колекцията. 

______________

Рубриката “Русчук.БГ” е съвместен проект между организациите Русчук.бг и Градоред, която цели да разкаже и популяризира историите на Русе.