През 60-те години на XIX в. Османската империя значителното изостава в изграждането на инфраструктурата в сравнение с останалите европейски страни. Налага се изготвяне на програма за строителство на железопътна мрежа в европейската част на империята и конкретно за изграждането на първата железопътна линия по българските земи Русчук-Варна.

През 1863 г. английската компания на братя Баркли получава концесия за 99 години и на 21 май 1864 г. работата по изграждането на линията започва.

Строежът на жп линията става повод за изграждането на двуетажната каменна постройка по улица „Княжеска“ за Управление на железницата с площ 360 кв. м със средства, останали от Комисията за подпомагане на преселниците черкези. Към улицата сградата има представителна фасада с два балкона с ажурни парапети. Северната фасада е обърната към някогашната дунавска градина, която е била един малък европейски оазис за чужденците и местните богати граждани.

Европейският стил на сградата ярко контрастира на традиционния архитектурен облик на останалите русенски сгради по това време. На втория етаж на новопостроената сграда се настанява Австрийското консулство. През 1875 г. тук се открива клон на Отоманската банка, управлявана от чужди банкери.

Поддръжката на Княжеския дворец се поема от Русенската община, за което тя взема заем от Народната банка, част от който е изплатен от продажбата на градската парна мелница. В общинско постановление от 21 октомври 1886 г. четем: „Ако продължава общината да поддържа двореца, освен дето не й принася никоя полза, но е принудена да плаща за застрахование и поправки на зданието и градинар, и понеже общината няма средства от где да изплати тая сума, моли правителството да го купи, ако ли не, общинското управление да го отдаде под наем на частно лице.“

През изминалите век и половина сградата служи за дом на Девическа гимназия, Доростоло-Червенската митрополия, Управление на дунавския плавателен път (УППД).

През 90-те години на XX в. е ползвана от шивашка фирма„Аристон“, а сега в нея е настанен Русенският куклен театър.

Източник за железница Русчук – Варна: Дойков, В., Димитрова, М. Сградите – европейското културно наследство на Русе. Р., 2013 г.