Сградата на бившата мъжка гимназия „Княз Борис“ е построена през 1894 – 1898 г. по проекта на арх. Петко Момчилов и арх. Йордан Попов. Тя има класическа форма, симетричен правоъгълен корпус, затворен вътрешен двор, директно осветление на стаи и коридори. Състои се от партер, първи етаж, както и сутерен под цялата сграда, където е било централното отопление с калорифери за топъл въздух, вградени в стените. 

Гимназията е  едно от най-старите и елитни училища в България, приемник на основаното през 1840 г. светско класно училище, разполагала е с богати кабинети, аудитории, рисувален и гимнастически салон, лаборатории и библиотека. Тук е поставено началото на русенския музей през 1904 г. с двете богати сбирки по археология и естествена история, които са  събрани от основоположниците на българската археология Хермингилд и Карел Шкорпил, преподаватели в гимназията. Оттук започва кариерата на доктора по философия Никола Бобчев, тук Стоян Михайловски, учител по френски език, написва текста на “Върви народе възродени“, а Цветан Радославов , също преподавател в гимназията, през 1885 г. създава текста на националния химн „Мила Родино“.

Възпитаници на гимназията са акад. Михаил Арнаудов, проф. Петър Мутафчиев, проф. Боян Пенев, писателят Йордан Йовков, актьорът Сава Огнянов, проф. Георги Златев-Черкин, проф. Стоян Брашованов.

Източник за Мъжката Гимназия Княз Борис: Дойков, В., Димитрова, М. Сградите – европейското културно наследство на Русе. Р., 2013 г.